Община Раднево е една от най-известните не само в своята област Стара Загора, но и в страната. Определено заслуга за това има и известният певец Нончо Воденичаров, записал няколко дуета с фолк изпълнителката Силвия, както и доста самостоятелни парчета. Същият участва в един от реалити форматите Сървайвър, продуциран от Евтим Милошев. На територията на тази община се намира село Боздуганово, което спрямо Раднево е на дистанция от 25 км. От Стара Загора пък остои на пет км по-малко, а Азамка и Бедечка са две от преминаващите във вътрешността му реки. Има още един речен басейн, най-известният от трите и неговото име е Сазлийка. Всъщност първите две реки се вливат в последната, а селото е точно точката, където това вливане се осъществява. Канелено горските почви в района са най-често срещаните, а това обуславя наличието на зърнени култури. Сред растителния свят най-голямо разнообразие има в областта на широколистните дървета.
Боздуганово е удобно за живеене място най-вече поради наличието на автобусни линии, които обслужват старозагорската гара. Освен това до селото пътуват и рейсовете от Раднево, а старозагорката автобусна линия номер 23 има път до населеното място. По такъв начин не само леките автомобили са начин да се придвижим до областния град, където несъмнено работи част от боздуганското население. Всяка година на втори юни жителите на селото имат двоен повод за празнуване, като единият естествено е в национален мащаб и важи за цялата страна. Точно в 12.00 на обяд в продължение на три минути вият сирени в памет на Христо Ботев, който на въпросната дата намира смъртта си във Врачанския балкан. На връх Вола той бива пронизан в челото от вражески куршум, като впоследствие се появяват и много други версии за смъртта на поета революционер. Не е изключено в гибелта му да са замесени и близки до обкръжението му хора. На същата тази дата в селото се провежда традиционен събор, на който идват гости от други краища на страната. Няма как съборът да мине без музика, песни и танци, а също така и без традиционните обедни и вечерни трапези.
Преди да се нарече Боздуганово, селото носи името Боздуванджи в епохата на османското робство. Буквално на български името значи „сив сокол“, а сегашното си име получава след Освобождението. Груди Филипов пък е известен за региона партизански боец, който е дотолкова прочут със своите подвизи, че през 1944-та населеното място се преименува за определен времеви период на Грудево. Грудев е един от водещите инструктори по партизанско дело, обучавал се в школата на Съветския съюз и е родом от радневското село. Освен това на него са кръстени и няколко на брой читалищни и училищни сгради, намиращи се в различни места из страната. Чак до 1991-ва селото носи името на партизанина, а после се връща на сегашното си такова. Днес в интернет може да се намери подробна информация за всяко населено място в България. Но специално за селото има сведения и в един книжно – научен труд. Автор на произведението е поп Минчо Кънчев от Коларово, което преди се нарича Арабаджиево.
